Jul 16, 2009, 3:48 PM

Идилия

  Poetry » Other
578 0 3

Идилия е любовта

под облаците и в дъжда,

облечена в зелено лято,

на изгрев огнен от смеха.

 

 

През снежна зима от мъгли,

порой снежинкови сплетни,

през златна есен, крехка пролет,

през дълги нощи и през дни.

 

 

Идилия е любовта!

И нужна е за лудостта

на още будното съзнание,

ухапано от младостта.

 

 

Сезоните минават с дни,

и припкат, сменят се сами,

ала сърцето, щом се влюби,

от обич винаги боли.

 

 

 

 

 

14.07.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...