Бързам към тебе,
като на среща.
Ето, че вече
ти ме посрещаш
с правите улици,
сгради и хора,
с гълъб
приветстваш ме,
Нова Загора.
С мирис на лято,
цвете и слънце,
с парка, с липите,
зрящото зрънце...
Бързам към тебе -
към родната къща.
Нова Загора
ме в детство връща.
© Харита Колева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Каквото и да се случва всичко ние тичаме към родното място