Чай от лайка кипи,
а небето покрива се
с малки остри игли
и ми драска по липсите.
Дай ми само една –
през илика ще мина.
Ако имам крила,
ще избягам от зимата.
Ще избягам от теб.
И от себе си също.
Ще римувам с човек
този, който прегръща ме.
Ти летиш ли, летиш
лесно, като намигване?
Чай от лайка кипи.
Нямам мед. Юг. И никого.
© Деница Гарелова All rights reserved.
💖
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
