Игра на тела
На август окото кърви.
Стотици съдби се прибират,
но в своите счупени дни,
дали и звезди протестират?
От вятъра птичи лових,
крилатата песен на зноя.
Говоря приятелски в стих,
за нежност и думите твои.
За нашите смели дела…
Сега подарявам ти роза.
На запад се вдига нощта,
стаена в тъгата на проза.
Тогава ела без воал –
да чуваме твоята кожа.
От първия ред съм видял,
душата, наострена с ножа.
Тогава стани светлина.
За моето слово не питай.
След тази игра на тела –
към новите думи политай.
Творецът затваря врати.
Денят на листа го намира,
а той е разкъсан на три –
за него, за теб и всемира…
© Димитър Драганов All rights reserved.
