Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга,
за равновесие или прегръдка,
но вятърът ги разпна. И без друго
все питам за посока към отвъдното.
Компасът ми безсрочно ме изгуби,
а нямам и ръце да ви прегърна...
Пресипнала, безсмислена и груба,
износвам обич в сухото си гърло. ...