Концентрацията – нула,
а мигрената – на шест.
И защо ли пак се пуля
аз в монитора и днес?
Бръмбарите отлетяха,
може би са на Плутон.
Нервите – въжета бяха,
късат се сега, със стон.
От очите фойерверки,
поглед – черната земя.
Никой да не ми се мерка,
щото на месо гърмя!
Засече ли ми пищова,
имам аз и друг колай,
посетителите тровя,
посред лято, с топъл чай. :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
