Инсомния
Ще дойде мракът - пареща симфония
и тихичко в душата ми ще свири,
прозрения в божествена инсомния
ръцете щом повеждат към потира.
На глътката, напукана от вечности,
най-сладката вълна ще се излее,
а паяче от звездната далечност
страха ми в светла люлка ще люлее.
Все още, неразчела благо нотите,
камшиците на вятъра и свещите,
ще чуя как луната се кикоти
и всичките ми призраци посреща.
Но музиката, стигнала до дъното,
достатъчна за верни и предатели,
преди над пропаст кръста да разпъне,
душа на Бог за утрото ще прати.
