различията са съдба...
жестоко е
в топъл ден да водиш битка
прегрява чувството
пръска се
и се плъзва
едно самотно авеню -
няма надежда за убежище
нито дърво
ни буболечка по пътя
тревите от стъпките се пазят
нахълтване във фина самотност
без уговорка
диво
безусловно ме завърта
а няма лента за запис на
интимност
захвърлена от себе си
в себе си
в самотен лукс
самотни са различните...
© Дима All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
