Все същото годината върти
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам,
но искам да я стигна и завърна.
И с нея да остана дълго там,
където теб да мога да прегърна.
По дяволите търсещият ум.
Сърцето ми отдавна е успяло
да спре да спори с всеки шум,
копнеещ невъзможното начало.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Така е, Петя! Благодаря за обратната връзка. Исмаил- изпълнението на Банските старчета наистина си струва да изслуша човек. Веси- благодаря за подкрепата Сърдечни поздрави на всички...!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
