Искам дълго да помня
Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени,
изморени да светят в гърдите ми тесни.
Не мълчи, продължавай, помни, че е просто.
И че всички пътеки са лесни.
Прошепни ми за слънцето, нещо много накратко,
че след толкова бури този дъжд ми отива.
Не забравяй и изгрева, утрото сладко…
За дъгата кажи, в колко цвята се скрива.
Премълчи за нощта, аз не помня след себе си.
Няма нужда отново да слушам за нея.
Премълчи любовта с всички рани и белези.
И на вятъра дай още повод да вее.
После бавно денят рецитирай на срички.
И помни, че за мене е чест и наслада
да дочуя тревата как расне над всичко
и да зърна вълната след бурята цяла.
© Николина Милева All rights reserved.
