Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение...
че стига ни едно.)
Някак бързо ентусиазмът в бурята утихна,
по паяжинна нежност разхожда се роса,
тревата също росна, шепне, даже стърже,
когато се опират стъбълца.
Искам само да си забравим телефоните.
Изненадай ме с цветове, когато небето реже с ток. ...