Светът е оптична измама.
Делят ни тела и ръце...  
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.

Валят от небето сапфири,
редят се в душата ми те...
Вървя и посока намирам.
Навярно тъгата ще спре.
 
Обичам те толкова много!
Приличам на малко дете,
което е казало сбогом
и тича по бряг на море.
 

Когато съм тих и лиричен,
словата са мое сърце.
Богат съм, защото обичам,
а нека съм плахо момче...