Светът е полудял от недовиждане
сред свойте упорито криви воли
и с истината има кратко свиждане
преди да хлътне в гузните подмоли.
Лъжите се оглеждат на събрание,
коя е по-красива и коварна,
коя излъчва истинско сияние,
коя от всичките изглежда вярна.
Такива няма, всичките са лъснати
до блясъка на мними обещания
и късите крака са им обръснати,
но са напразни всичките старания.
Невинната, естествената истина
спокойно, кротко чара си разпръсква,
те всички до една са все измислени,
макар че често с истина се бъркат.
Лъжите и лицата им износени
последния си грим ще го намразят,
а истината гола е и боса е,
каквото си поиска, просто каза го.
© Милена Френкева All rights reserved.