Oct 27, 2008, 2:13 PM

Истинска

  Poetry » Love
1.1K 0 10
Като полъх - лек, омаен
вечно ти до мене ще вървиш,
като звездица в хоризонта
пътя ми ти пак ще осветиш.

Като вятър - тих, небрежен
ще ме провождаш във нощта,
истински, омайно нежен,
пробуждащ нейде любовта.

Като буря ще ме пазиш
от неистинни слънца,
за да мога да остана в теб
невинна, истинска - една.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....