Aug 21, 2020, 12:47 AM

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 16

  Poetry
697 0 0


Ежедневни приключения 16
...
Вече тръпна си, в очакване
на поредни приключенски златни дни.
Към възвишение ще отпътуваме...
Дано сме с времето и времето е с нас, да не завали!
Токущо от банята излязох, 
на кърпата тело поизсуших,
тихичко изчаках мама,
крем-супата да си свари.
После на пазар излезна,
лакомствата за из път - зареди.
Вратата хлопна,
" Здрасти, мамо!" - чу се от детето,
свряно в стаята си е хлапето,
само с телефон заето,
забравихме му, даже и лицето... 
Тоз' път тати ще шофира,
по гугъл картата се взира,
посоки търси и намира,
и истината лъсва, на снимката прозира:
" Три пъти оттук минаваш, 
в насрещното ми караш,
после чудиш се на някой що те псува,
мислиш, че хитрува...
Очите отвори,
държиш си само кръглия волан, 
а и малко помисли,
па и знаците си припомни!"
- укорена беше мама с право,
тя - закъхари се здраво.
Когато е сама в колата е внимателна,
седнеш ли до нея -
на теб разчита, тя не гледа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...