Aug 21, 2020, 12:47 AM

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 16

  Poetry
699 0 0


Ежедневни приключения 16
...
Вече тръпна си, в очакване
на поредни приключенски златни дни.
Към възвишение ще отпътуваме...
Дано сме с времето и времето е с нас, да не завали!
Токущо от банята излязох, 
на кърпата тело поизсуших,
тихичко изчаках мама,
крем-супата да си свари.
После на пазар излезна,
лакомствата за из път - зареди.
Вратата хлопна,
" Здрасти, мамо!" - чу се от детето,
свряно в стаята си е хлапето,
само с телефон заето,
забравихме му, даже и лицето... 
Тоз' път тати ще шофира,
по гугъл картата се взира,
посоки търси и намира,
и истината лъсва, на снимката прозира:
" Три пъти оттук минаваш, 
в насрещното ми караш,
после чудиш се на някой що те псува,
мислиш, че хитрува...
Очите отвори,
държиш си само кръглия волан, 
а и малко помисли,
па и знаците си припомни!"
- укорена беше мама с право,
тя - закъхари се здраво.
Когато е сама в колата е внимателна,
седнеш ли до нея -
на теб разчита, тя не гледа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...