Избата на моята душа
Във избата на моята душа
натъпкани са рафтовете с чувства,
с тях мога да прегърна сто летà
и обещания, които не се случват.
Туршия кралска имам да ви нагостя
от спомени за няколко живота,
била съм най-красивата жена
и грозна вещица от Хари Потър.
Обидите в бурканчета от мед
старателно във ъгъла съм скрила,
за всеки случай лепнах етикет:
„Внимание! Отрова за годзили!”
Във избата на моята душа
свободно място няма и за зрънце,
дали да взема да я изгоря
и да направя мезонет на Слънцето.
© Ивон All rights reserved.
Поздрави за великолепния стих!
