Бавно... като никнещо растение,
разхождаш погледи по мене...
Усещам те, не знаеш колко твърдост
сега ми трябва, да не те погледна
във отговор;
(очите ми са тъй издайни)!
Наместо туй пристъпвам мислено
и сепарето някак опустява,
(не ме оглеждаш ти единствено,
за кратичко те наблюдавах,
"изпускайки" късметчето си на земята,
но, Господи, с каква наслада ...