Издирвам те
Днес ти писах и разлях те из вените,
мое черно мастило, заслепило ума,
и се реех, но увиснах в небето ти
аз, хвърчилото (застреляно в мъгла).
Сойка писна и изплака вселената.
След кошмара, ти целуна ме с вопъл.
Нож и вретено стърчат от сърцето ми.
Но съм тук. Чу ли? Още дишаща. Топла.
И следя на самолетите дирите.
Закарфичвам неполучени картички.
Не Тиктакам. Не бягам. Издирвам те.
Кажи, душата ти има ли датчици?
Да танцувам със тръпчива илюзия,
а юздите ми да се скъсат щастливо.
Стих и сладко напоени във музика.
Аз те искам. Направи го красиво.
© Силвия Илиева All rights reserved.
