Feb 1, 2013, 10:50 PM

Изглед към Рая

  Poetry » Other
1.3K 0 26

 

Ще си тръгна и аз някой ден,

без прощални слова и въпроси,

ще вали, ще умре нещо в мен,

черно няма обаче да нося.

 

Ще си купя чифт нови крила,

няма много да бъдат големи,

нито с лъскави, цветни пера -

тъмно сиви за лошото време.

 

Ще си взема крилца на врабче

и светът ще е моята стая,

със таван от звезди и небе

и прозорци със изглед към Рая.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...