Изгревът, заченат във морето,
ражда се сред белите вълни,
крясъкът на чайките в небето
го примамва в ранните зори.
В пурпура на лумнали потоци,
грейнали във утринния хлад,
слънцето прегръща се с морето,
както братът среща брат.
И на тяхната мечтана среща
радва се лазурът син,
ласкаво усмихва се на всички
и благослови ги богът Син.
© Ангел Филипов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
