Всичко се навън белее.
Ха, пътечката къде е?
Сред дърветата в гората
се изгубила горката.
Ни се тътри таралежът,
ни цветчета я бележат,
нито мравчици, тревички...
Изпокрили са се всички.
Зима е - навред белее.
Ала щом запролетее,
пак животът нов полечка
ще проправи тук пътечка.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Как загуби се в гората
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
