Jul 4, 2009, 12:49 AM

Изгубени надежди

  Poetry » Love
1.7K 0 5

И пак си спомням твоите слова,

как ми шепнеш тихо в тъмата:

"Обичам те, една си на света",

но думите остават само спомен в душата.

 

Изгубих аз последните надежди

и скитам се безцелно в нощта.

Отново търсейки те нейде в тишината.

Отново тъжна и сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...