Изгубени в превода
Тях превеждах на всички езици
думи странни, които не знам.
Те живееха в мен, като птици.
В плен затворени аз да ги дам.
От устата политат в простора
Сътворени са в синьо небе.
Там пътуват и нямат умора.
В тях е Истина, що ни зове.
После кацват в душите ни бели.
Тихо свили прекрасни криле.
Те са Вярата, мислите смели.
Бог ги даде, с Любов ни прие.
Но понякога спират пред клетка.
Вътре мрачна самотна душа.
Там затворена, тъжна е гледка,
че строшени са мощни крила.
Искам чудните думи да стигнат,
да разбият метални врати.
И с искрата навън да политнат,
бели ангели, светли мечти.
Как не трябва да има край мене
някой, който навъсен мълчи.
И да чувам, душата му стене.
Скрита в мрака, де няма лъчи.
Сами ли сме...
Не чакаме ли в клетка.
Изгубени във превода души.
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ники, ето на това казвам харесване
колкото пъти го прочетеш да ти хареса много. Искрено ти благодаря, както и на всички коментирали. -
Много ми хареса!
-
Истина, Вяра, Любов, аз ще добавя и Доверие - думи птици които не стоят в клетка. Хубаво е , Вал!
-
ВИ, беше ми приятно да прочета! Птиците-думи, които "сътворени са в синьо небе" са твои приятели.
Благодаря ти, че ни ги подаряваш!😍 -
Много е хубаво!
Поздрави! -
Благодаря ви, за коментарите.
-
Как не трябва да има край мене
някой, който навъсен мълчи.
И да чувам, душата му стене.
Скрита в мрака, де няма лъчи. -
Прекрасно е!
-
Чакаме, ако искаме, ако не искаме – летим свободни. Хубаво е и ме размисли. Още повече ме предизвика да полетя поне в мислите или да изчакам лястовиците да ми покажат, как се прави красиво и естествено
-
Хареса ми, ВИ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
