Изгубени в превода
Тях превеждах на всички езици
думи странни, които не знам.
Те живееха в мен, като птици.
В плен затворени аз да ги дам.
От устата политат в простора
Сътворени са в синьо небе.
Там пътуват и нямат умора.
В тях е Истина, що ни зове.
После кацват в душите ни бели.
Тихо свили прекрасни криле.
Те са Вярата, мислите смели.
Бог ги даде, с Любов ни прие.
Но понякога спират пред клетка.
Вътре мрачна самотна душа.
Там затворена, тъжна е гледка,
че строшени са мощни крила.
Искам чудните думи да стигнат,
да разбият метални врати.
И с искрата навън да политнат,
бели ангели, светли мечти.
Как не трябва да има край мене
някой, който навъсен мълчи.
И да чувам, душата му стене.
Скрита в мрака, де няма лъчи.
Сами ли сме...
Не чакаме ли в клетка.
Изгубени във превода души.
© Гедеон All rights reserved.
колкото пъти го прочетеш да ти хареса много. Искрено ти благодаря, както и на всички коментирали.
