Nov 3, 2007, 11:59 PM

изповед

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Тъгата ми голяма е, че ти не си до мен сега, а някъде със нея пак се скиташ и с нея своя свят делиш. А аз, твоята тайна, отново съм сама, сама в очакване на следващата среща... а такава дали ще има. Ограбено е моето сърце, ограбено и болно, че пуснах те във моя свят, макар да знам, че с нея ще останеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...