онази стара дама
самотата
се страхува от вчерашната ни радост
и от днешните ни надежди за щастие
затова се прави на болнава
знае
номерът ще мине
(ти би ли искал да те съжаляват)
ако изглежда смъртно-безпомощна
и потресаващо невинна
(извинявай
днес ще долази без твоя помощ до изгрева
капризните ѝ вируси не се нуждаят от нов дом)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
А Така! Това ми хареса!* Dimitrov67 (Валери Димитров)- видяно чак сега и поправено. Благодаря Ти!
**** Ще те очаквам...!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
