Sep 6, 2008, 6:03 PM

Жена

  Poetry
775 0 8
 

Аз жива струна съм

и само докосни ме,

стонове ще пръсна,

ще те оглуша.

 

Аз жарко слънце съм

и само погледни ме,

лъчи ще пръсна,

ще те заслепя.

 

Аз ярък огън съм

и само наближи ме,

със пламък силен

ще те изгоря.

 

Аз нежен цвят съм

и само откъсни ме,

ще падна нежно

в твоята ръка.

 

Аз всичко туй съм,

страст неотразима,

аз просто съм жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...