Oct 12, 2006, 2:41 PM

Жена

  Poetry
1.3K 0 7

       Жена

 

  Жена - невъобразимо измерение

  една космическа находка,

  ще преоткрием ли творбата в теб?

  Като вселенски кладенец

  поемаш малките ни страсти

  за да отпиваме,

  загадъчно-омайно изкушение.

  И ни даряваш със звезди,

  за да не можем да изгаснем,

  дори когато остарели,

  избухваме сред собствените пламъци

 

                                                                     

                                                                   

                                                       Бургас     1999

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Вангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...