Dec 17, 2021, 9:59 PM

Йероглиф

  Poetry
692 13 9

Животът е смъртта на мойто име

и неуловеният профил на нощта.

Дали остатъкът от мен съм аз самият,

там - редом с просяка прострял ръка?!

 

Безсмислицата, по която стъпвам -

привидна твърдост в лабиринт от дни.

Плъзгачите на жребия оставят

две дири - моят йероглиф.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесвам разсъжденията ти за живота, изразени в стих! Поздрав, Младене!
  • Самотата, обезверяването, съпътстват човека във времето на социален хаос и крах на ценностната система. Тогава търсим жизнена опора вътре в себе си. Поздравления!
  • Сърдечно ви благодаря, колеги по перо и приятели за подкрепата на стиха ми чрез коментари, чрез оценка, както и чрез поставяне в Любими. Дълбоко ме трогнахте. Бъдете здрави и благословени, и да имате радостни и светли коледни празници!
  • Много ме впечатли този стих: "Дали остатъкът от мен съм аз самият". Тук има търсене на самия себе си в преобразяването на човека от времената на неговото съществуване, от събитията, мислите, чувствата, оставящи своя отпечатък върху идентификацията му. Животът постепенно отнема от чистия първообраз на личността. Затулена от всички нежелани наслагвания, същността на човека остава неразчетима и превръща името му в неразгадаем йероглиф за другите, за себе си. Много силно стихотворение! Хареса ми поетичният философски поглед към живота!
  • Имената ни са ни дадени от нашите родители и са вложили нещо в тях. Дай Боже, красиви са, не се срамуваме с тях. Животът ни е предречен от Бог и ние сме отговорни как ще го живеем. Той включва всичко, от възпитание до избора ни как и какъв да бъде и е вярно, че е лабиринт. То няма лошо в това, стига да не се оставим да ни оплете заблудата. И един ден като се обърнем назад и видим животът си като йероглиф, все пак дано този знак, значи и казва нещо!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...