Житен клас
Приведен клас съм, натежал
със пшенично зърно зряло,
в житейски жътви оцелял
на синора между двата свята.
Поклаща ме при порив вятъра,
в междата полегнали безредно
виждам овършаните приятели,
а до мен пораснало бяло цвете.
В омая поемам нежен аромат,
обич възкресява моето стъбло,
но стрък бръшлян ме изпреварил,
обгърнал вече сътвореното от Бог.
Как искам силен вятър
да ме наведе,
бялото си цвете да докосна и
целуна за последно,
пък после зърна ми да разпръсне
във полето,
нека да израснат нови класове!
© Валентин Василев All rights reserved.
