Jan 28, 2012, 6:14 PM

Живот

  Poetry » Love
711 0 1

                    ЖИВОТ

 

Каквото и да казвам,

пак ще го повторя:

този мой живот

е само мой.

 

Радвах се, живях,

греших, обичах

и много страдах,

по моя път видях неща безброй.

 

Какво пък - да спра

и да влизам в спор,

с никого не искам,

това не е в моя нрав.

 

Искрените хора тъй обичам,

на лицемерите обръщам гръб!

Каквото и да казвам, пак ще го повторя:

този мой живот е само мой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...