След теб стихотворенията свършиха.
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам!
Очаквам опелото на душата си.
По навик все за теб да боледувам
е знак, че се напълних с празнота.
Животът никой два пъти не ражда.
Заслужил ли е някой да умреш,
че с болката си тежка да направиш
от пъпната си връв, фитил за свещ? ...