Животът ми е вехто портмоне...
Животът ми е вехто портмоне.
Тъй празно, като бедност в промеждутък
на снимка, малко дребни за кафе
и някакъв безумен махмурлук.
В очите ти прочитам неугода.
Вечеря, скучни две стихотворения.
Изкуството е станало на мода,
затуй без хляба няма вдъхновение.
Аз имам само влюбена душа
и сравнително богатия си речник.
Съвсем е недостатъчно. Лъжа
е туй, че да си беден не е грешно.
Какво, като съм някакъв поет,
разбрал живота колко всъщност струва?
На празен джоб, невярно е клишето,
че любовта с пари не се купува...
Усмихваш се. Почти, като дете.
Мириша на пропит от съжаление.
Прегръщам те, разтворил портмоне
и гледам твоя снимка с умиление...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
