Животът ни на обич е убог
Стихотворанието получи втора награда
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта,
отгоре глаголи ми моята матица. Реква
тя думите тежки и плаче за мен и света.
- Наорлен е, сине! - простенва. Гласът ѝ трепери
и стидно ми става, че новият свят е такъв.
Кусури все в другите дирим, додето намерим,
а после, поглеж, че изкарваме себе си пръв.
Дори и да сакам, какво да измисля в защита?
Та мигар лъжа е, това си го знае и Бог!
И някаква жал безпределна така ме налита,
че този живот ми се сторва на обич убог.
Сърцето ми плаче и гаче ли късче хартия
е в свитата шепа на летния ден разжарен.
И трудно ми става аз горест в душата да крия,
а нежели радост да бликне отново у мен.
Задължителните думи, които журито искаше да открие
в произведението бяха десет и тук ги изреждам, заедно със
значението на всяка една от тях:
1. рача – искам, желая, склонявам
2. глаголя – говоря
3. заник – залез; привечер
4. мърва – гореща пепел или дребна жар
5. матица – майка; корито, легло на река
6. нежели – отколкото, камо ли
7. мигар – нима
8. стиден – срамен
9. убог – беден, мизерен; беден на съдържание, на фантазия, посредствен
10. наорлен – настръхнал, наежен, наперен
© Мария Панайотова All rights reserved.
