Предесенно
Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин.
Не ми се нравят нейните балади.
Предесенно със тебе си мълчим
в окапалите дни от стара радост.
Не ми отива сивкавия лик.
Не ми се слушат твоите мълчания.
Предесенно животът става миг,
а връзката ни – трудно разстояние.
Не ми се бори. Нито пък на теб.
Не ми се сглабят пъзели отново.
Луната зее в тъмното небе.
Сърцето ми тежи като олово.
Не вярвам, че отново ще летя.
На приказки не вярвам, и поличби.
Преди съвсем да рухне любовта
тръгни си, сякаш че не си обичал.
© Деница Гарелова All rights reserved.
