Кадрите - в думи
Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш
покрай древни пирамиди,
фараонски маски чакаш
да изпращам на партиди.
Слънцето пече до бяло,
змийска кожа се съблича,
фотото ми прегоряло,
чуждо тяло пак наднича.
Нетърпение ме гони,
бързам, а не съм на среща.
Уж съм с къси панталони,
а душата ми гореща.
Под лъжичката ми пари,
атакувам сто обекта,
снима де каквото свари,
запечатва и дефекта.
Телефонът е виновен,
едно виждам, друго фота.
Щом света реди отровен,
вадя го от оборота.
© Светличка All rights reserved.
