Kадрил за трима
И този месец си отиде,
изчезна бързо, яко дим.
За нещо вятърът обиден
до мен се сви – да помълчим.
Ти знаеш, ветре, че го мога
и измълчавам всичко в стих.
Не ме побърквай от тревога.
Не ти отива да си тих.
В листата, виж танцува есен,
ръка подава, за кадрил.
Ти не блуждай така унеснен,
болиш ме толкова унил.
Нагарча може би отронен
последен кестен – този ден,
усмихвай се, така, по спомен.
В очите гледай само мен.
Там дъждове и бури има,
не ги буди ти. Нека спят,
животът е кадрил за трима
напук на сбъркания свят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
