Как иска ми се...
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник
да роши разпилените коси.
и някой чуден, приказен вълшебник
посърналия ден да съживи.
Как искам до полуда да ликувам
по ведър прилив, по лазурен зов,
насред нощта светулки да сънувам
и да римувам думи за любов.
Как иска ми се в цветове най-ярки
невидима ръка да освети
и хората, и чувствата най-жарки,
мир и човечност да ги осени.
Как иска ми се някъде в безкрая
да се събудя в приказна омая…
© Златка Чардакова All rights reserved.
