Как Татяна писа на Онегин
"Я к вам пишу - чего же боле?
Что я могу еще сказать?.."
А. С. Пушкин
Поредната ужасно дълга нощ.
Тревожна и безсънна... И безкрайна.
В ръката си, като измамен нож,
държа писалка. И на листа пиша тайни.
Косите ми- разплетена мъгла,
към шията предателски се спускат;
покорно падат върху крехки рамене...
Прегръдка нежна... Страшно много струва.
Страхът, срамът... Доброто възпитание...
Не може вече нищо да ме спре!
Разкривам любовта си пред човека,
който единствен може да я разбере.
Какво Ви казвам? Даже не съзнавам.
Оставям се на справедливата Ви воля.
Ничия, но Ваша съм, признавам!
И за милостивата Ви прошка моля!
© Илица All rights reserved.
