Как ти е без мен?
Сиво ли ти е? На мислите.
Избягаха ти цветовете.
Дори очите ти, безизразно пречистени,
в сребърни отенъци, безжизнено светят.
Бледо ли ти е? На чувствата.
Равнодушно, самотно събуден,
пиеш кафе с подсладители изкуствени,
в книжно мълчание прокуден.
Гузно ли ти е? За мене.
Аха, не помниш какво било вина.
Но аз съм цветна и ярка. А ти злобееш без време,
интелигентно намусен. Предателството не носи власт, а самота.
05.11.2008г.
гр. Пловдив
Няма подкатегория. Тази поезия идва вследствие на любовта, но вече никак не е любовна.
Избягаха ти цветовете.
Дори очите ти, безизразно пречистени,
в сребърни отенъци, безжизнено светят.
Бледо ли ти е? На чувствата.
Равнодушно, самотно събуден,
пиеш кафе с подсладители изкуствени,
в книжно мълчание прокуден.
Гузно ли ти е? За мене.
Аха, не помниш какво било вина.
Но аз съм цветна и ярка. А ти злобееш без време,
интелигентно намусен. Предателството не носи власт, а самота.
05.11.2008г.
гр. Пловдив
Няма подкатегория. Тази поезия идва вследствие на любовта, но вече никак не е любовна.
© Събина Брайчева All rights reserved.
