Jul 3, 2019, 11:29 AM

Как успях да видя Времето...

317 1 0

 

 

Как успях да видя Времето...

 

Бях взрян в примамната Далечност

замислен вечерта на кея –

на водорасли и на Вечност

морето лъхаше от нея...

 

А бе чаровна лятна вечер

изгряваха над мен Звездите,

небето бяло като глѐтчер

допираше се до вълните...

 

Тя бе една от тези летни

усещани като последните

тук вѐчери, но мимолетни –

те продължаваха в легендите!...

 

... А с лихи спомени коварно

вечѐрник лудо се разтича –

припомнил класиката в жанра:

с Луна,

китара

и Момиче...

 

И Времето назад обърна,

и стана видима реалност,

а Миналото се завърна,

но с „оправдание по давност”!...

 

Обаче май не беше също:

китарата сега без струни

във Страст не може да превръща

Душата ми при пълнолуния...

 

... Момичето поостаряло

и във очите му единствено

от Младостта не догоряло

потрепва огънче разискрено...

 

Така в чертите променени

внезапно осъзнах тогава –

синхронно с Другите вселени

и тука Времето минава!...

 

...Забравила, че го обичах –

безсрунната китара дреме...

... но тъй във Моето момиче

видях изминалото Време...

 

02.07.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...