Каква беда?

Poetry

764 1 2

Погледнах се в козметично огледало днес,
нали знаете, женски интерес...
И... всеки белег или бръчка, петна
придобиха гигантски размери сега...
Ето, бръчица от любовна свян
се кипри тук, от женския ми блян...
И белегът дълбок
от житейски урок.
Петна от нея, възрастта,
бръчки от грижи по деца...
И егото ми рече:
Направи нещо вече?
Може би ти трябва пилинг,
даже помисли за филинг...
А защо не за цялостен тунинг?
Я потърси ти пластичен хирург!
Погледнах се аз в огледалото пак,
Душата ми с намигване даде знак:
Е, каква беда е това?
Да, имаш бръчки и петна,
но имаш спомените в сърцето,
оставили следи на лицето!
Дали пък това е беда,
щом в теб живее Любовта?
Щом си се срещнала с радостта,
щом имаш си щастливи деца...
И аз махнах с ръка,
да така е, Душа!
Права си, както винаги та и сега!
Бръчки... не бих се лишила от нито една!
Привилегия ни е възрастта,
дай боже да стигнем до старостта!