Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш,
ще преболи ехото.
Рицарят на хоризонта
се връща от мен
в радостта ми,
че светлината, която
ми носи,
жестоко не пари...
И не прилича времето
на съдено междуметие,
което с вик събужда
очите си,
от кръв безцветни.
И не прилича по нищо
сламката
на иглата...
Каква купа сено?
Става въпрос за макове!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
