Какво ми става?
Какво ми става? – ти ме омагьоса.
Защо ме подчини на свойта власт.
Защо в кръвта ми стене самодива,
завързана от лудата ти страст?
Защо зова те в нощите безкрайни
и губя се във звездна тишина?
Затворени във мен любовни тайни,
за теб разтварят крехки сетива.
Защо дъхът ти ме разтапя нежно
и огън пали в моите гърди?
Душите ни от чувства натежали,
говорят си в безмълвие дори.
Какво ти става? – май те омагьосах.
Умираш бавно в двете ми ръце,
но моята магия те пробужда,
докосвам те със влюбено сърце!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
