Какво оставих в утринта...
Усещаш ли дъха ми аромата
които нежно те обгръщат
оназ пенливост тъй позната
опива... цял те преобръща...
Усещаш ли в очи ми буен огън
по тебе как потича като лава
страхът отдавна е прогонен
и бавно същността ти май запява
Усещаш ли игличките в ръцете
когато тъй ефирно ме докосваш
и грейва от усмивката лицето
целуваш ме... и пак ме омагьосваш
Усещаш ли косите ми по тебе
как тихичко танцуват във нощта
и падат като водопад безмерен
бих искала за теб да съм Една...
Това оставих... в утринта...
© Зл Павлова All rights reserved.
