Калеми за песен
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора.
И нададе ухо все по-ниско Всевишният, дето
наводнени, очите наддаваха с празните чаши.
Само стон се отрони от моите устни проклети
и един от мъжете дълбоко, дълбоко прокашля –
позабравили май, че запеят ли думите, светят.
Зарида и Бащата – с гласа на децата си крехки,
попривел ръст небесен до пищното гроздово виме.
От сълзите му бели, салкъмите сол не поеха –
бликна лава целебна и пяхме, и пихме ли, пихме...
А в превала покълна човешкото песенно ехо!
Оттогава дотътри ли стан изнурената есен,
(аз така и не съм го видяла – съседи говорят)
белобрадец преваля чевръсто баира отвесен.
Метнал наръч наследство, снове из кахърни дворове
и присажда в лозите зелени калеми за песен.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
