Камъче-пламъче
Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина.
Спи в душата ми потокът от добро и топлина.
Аз обичах и се вричах на фалшивата любов,
истината бе, че тичах след миража си суров.
Зноят чака да го хвана за ръка и да летим,
но заложил е капана. Искаш ли да проверим?
Ти си моето момиче, аз съм твоето момче.
Вече ми звучи трагично – като люлка без дете.
Станах сила и в Балкана яростно очи забих.
Хванах, мила, всяка рана и живот си нов уших.
Ние – млади и зелени, може да се срещнем пак.
Мен ли откъде да вземеш? Питай търновския влак...
© Димитър Драганов All rights reserved.
