КАМЪК И ЛЕД
Там някъде, в широкото поле, наглед
стояли самотни, в студ сковани
камък груб и буца лъскав лед,
от никого досега те не пожелани
и присмивал се ехидно пак ледът,
че лъскав бил и много той красив,
а тъжен свит стоял си камъкът
и знаел, че справедлив не светът,
но дошли в полето хора с шарена кола,
камъка видели те и взели начаса
- тогава пак ледът ехиден се присмял ...