Капризите на времето
Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици,
въздушното течение
подгони делтапланите,
понесе парашутите.
Размести платноходките,
издуха шепа сърфове,
попази равновесие
и от балон провеси се.
Подухна край басейните,
преметна се с чадърите.
Прокапа окопитено,
чевръстичко усили се.
Скучаещото облаче
настигна върволицата,
редицата сгъстиха си
и плиснаха порой води.
Съвсем изневиделица
и слънцето показа лик,
светликът озари с лъчи
утихващата морска шир.
© Светличка All rights reserved.
Много готино