Любовта ни сигурно не е класическа,
а другите ни виждат като странна двойка.
Понякога е чисто платоническа,
но случва се и да попаднем в тройка.
Аз зная, че разбираш. Формите ми пищни,
привличат някак във магнитното поле.
И стават думите ни, всичките излишни.
Готови сме да си заформим и каре.
Пък хората да си говорят и подмятат.
Животът и без думи си върви.
И нека зли езици в примки ни затягат,
след този спазъм ще сме по-добре, нали!?
© Анна Станоева All rights reserved.
То си е лично творчество, не го е написал друг, освен тва виж как личи, че е моя рожба, на мене си прилича пущината
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
