Nov 16, 2007, 8:40 AM

Кари

  Poetry » Other
944 0 7
   Кари

Пък си имам малко куче,
като мойто сладко внуче.
Весело, игриво скача
май, за него... много знача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Пандов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мойта Чери си подскача-
    с твойта Кари се закача...
    Нека да са двете дружки,
    дружки, даже непослушки!
  • Усмихна ме!
    С обич.
  • Силви, ще отговоря точно тук на предизвикателството ти - искам да те разбера правилно, и мисля, че те разбирам...Отвори душата си смело, мило момиче, поезията е навсякъде - около нас, вътре в самите нас ...Трябват ни само чисти помисли, любяща душа и отворено сърце ...А, сигурна съм, ти ги притежаваш ! Това е сайт "Откровения" - смело направи това тайнство - откровението ! Поезията за деца - колко сме я чели и обичали - тя е точно такава, като стиха на Илия - леко, сладко и мъдро ! Че как иначе - нали децата трябва да бъдат научени на любов, откровение и мъдрост ! С обич, Силви !
  • Прегръдки за откровението и за философията, поднесена по такъв лек и оригинален начин !!! Така е, наистина - някой беше казал, че нивото на човешката цивилизация се определя от отношението към животните ...Така е, Илия, когато сме извървели по-голямата част от житейския си път, неизменно предани ни остават точно те - животните, с тяхната безрезервна любов и всеотдайност...Поздравления за чудесната ти идея и за провокиращия стих !!! Чудесен стих, Илия !!! Искаме още !!!
  • И за внучето и за кучето значеш много!
    Да са ти живи и здрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...